Седем урока, които научих през 2017

Привет и Честита Нова Година! Нека тя да е по- добра, по- щедра и по- щаслива от всички предходни! 

В последните няколко дни съм се отдала на размисли и равносметка за постигнатото през 2017 и за начините, по които тя ме промени. Изминалата година за мен не беше лесна, но това в никакъв случай не значи, че не беше хубава, напротив- това е една от годините, в които се промених и, смея да кажа, израстнах, най- много. Случиха ми се много неща, някои- лоши, други- хубави, загубих някои важни за мен хора, спечелих нови, имаше много промени- на работни места, жилища, и най- вече- такива вътре в мен, но истината е, че през 2017 като че ли за първи път започнах да осъзнавам ясно коя съм и какъв човек ми е предопределено да бъда. И така, в първия ден от новата, 2018 година, реших да споделя с вас кои бяха седемте основни урока, на които ме научи изминалата вече 2017. 

Любимата ми моя снимка за 2017

НАЙ- ВАЖНИТЕ ХОРА В ЖИВОТА НИ СА НАШЕТО СЕМЕЙСТВО.

Аз съм от хората, които се стремят да бъдат много независими, а едновременно с това, признавам си, през годините отношенията ми със семейството ми не винаги са били идеални- било поради моята вироглавост, било поради силните характери на всички, или по друга причина- никога не сме се карали за някакви сериозни неща, но като че ли преди години, въпреки че много ги обичах, ги приемах донякъде за един вид даденост, разсеяна от приятели, гаджета, университет и други житейски събития. В последните може би две- три години и особено много- през изминалата, осъзнах напълно колко важно е семейството ми и в момента съм изключително близка с тях и те със сигурност са най- важните хора в моя живот. 

ХОРАТА ИДВАТ И СИ ОТИВАТ, И Е ВАЖНО ДА ПРИЕМЕМ ТОВА.

През 2017 изгубих няколко много важни за мен хора, такива, които познавах от над 10 години и считах за изключително добри мои приятели. Доста дълго се самоизмъчвах по въпроса защо се случи това, дали аз имам вина в цялата работа, дали е можело да направя нещо, за да спася приятелството ни, и т.н. до безкрай, докато най- сетне успях да осъзная, че никой няма вина за случилото се и че често хората в живота ни идват, когато имаме нужда от тях, и си отиват, защото им е време да остъпят мястото си на някой друг. В този ред на мисли, не е хубаво да се вкопчваме в изминали неща, а напротив- трябва да приемем, че промяната винаги е хубаво нещо.

НЕ БИВА ДА ГУБИМ ВЯРА В СЕБЕ СИ И МЕЧТИТЕ СИ ДОРИ И В НАЙ- ТРУДНИТЕ МОМЕНТИ.

Това звучи доста клиширано, но клишетата обикновено стават клишета, защото са вярни :) Както вече споменах, през 2017 имах доста трудни моменти, най- вече- такива, свързани с работата ми. Дълго се самоизмъчвах, докато един ден не реших да възприема друга гледна точка, да започна да гледам положително на нещата и да търся възможности там, където доскоро бях виждала провали. Разбира се, тази тактика не подейства веднага, но колкото повече вярвам в себе си, толкова повече виждам пред мен да се разкриват най- различни възможности, така че- никога, никога не спирайте да вярвате в себе си и възможностите си, защото никога не се знае- може би следващото чудо в живота ви е буквално зад ъгъла. 

СМЕЛОСТТА ВИНАГИ Е ПРАВИЛНИЯТ ИЗБОР.

Често искаме да направим различни неща- да напуснем неподходящ за нас партньор, да сменим работата си, да пътуваме сами, да променим попрището си, но ни спира страхът от неизвестното и така удобната за нас рутина. Това положение обаче, макар и удобно и спокойно, никога няма да ни донесе трайно щастие, затова винаги казвам, че смелостта е изключително нещо и може да ни доведе до събития, за които дори не сме и мечтали. Не казвам, че е лесно да зарежете подредения си живот и да се втурнете в неизвестното, но ако има област от живота ви, от която не сте напълно щастливи и тайничко си мечтаете да я промените, то давайте смело напред, защото дори и нещата да не се получат, както си ги представяте, със сигурност ще се озовете на нов, по- интересен етап от живота си и ще бъдете много по- щастливи и удовлетворени. Самата аз вече мога да напиша цяла книга по темата :)

МНОГО Е ВАЖНО ДА СЕ ГРИЖИМ ЗА СЕБЕ СИ И ДА СЕ ПРИЕМАМЕ ТАКИВА, КАКВИТО СМЕ.

Винаги съм била от типа хора, които се самообвиняват, обмислят недостатъците си, чудят се какво още могат да променят в себе си, мислят как могат да станат по- добри, по- слаби, по- успешни и т.н. В това няма лошо, смятам, че човек винаги трябва да се стреми към това да става все по- добър и да се развива, но едновременно с това е изключително важно да се приемаме и обичаме такива, каквито сме- нещо, на което самата аз все още се уча, макар че смятам, че през изминалата година напреднах значително в това отношение. А любовта към нас самите ( да не се бърка със самовлюбеност ) носи любов и положителни емоции и в живота на хората, които обичаме.

НЕ БИВА ДА СЕ САМООБВИНЯВАМЕ, КОГАТО НЕЩАТА НЕ ВЪРВЯТ. 

Миналата година по това време започнах работа, за която много бях мечтала и която очаквах с огромно нетърпение, и, макар и тази работа да ми донесе много ценен опит и преживявания, тя в крайна сметка не се оказа това, от което аз имам нужда и за което съм мечтала, нямах възможността да развивам качествата, върху които исках да работя, и като цяло не се чувствах напълно удовлетворена, а за капак на всичко изпитвах и ужасна вина, че не съм доволна от привидно перфектната си работа. Въртях се в този омагьосан кръг месеци наред и се самообвинявах, докато накрая не реших да приема, че просто това не е работата за мен и не реших да предприема стъпки, които да подобрят служебното ми положение и да потърся работа, която наистина ме прави щастлива. Все още не съм сигурна докъде ще ме отведе това мое решение, но пък със сигурност си струва да разбера. Изпадала съм в подобни ситуации и по отношение на личните си връзки, и мога от опит да кажа- това, че нещата в дадена област не вървят, не е по ваша вина, а напротив- по този начин Вселената се опитва да ви покаже, че сте завили по малко погрешен път и да ви насочи отново към правилния.

НАЙ- ХУБАВОТО ТЕПЪРВА ПРЕДСТОИ. 

И накрая, за десерт- на каквито и изпитания да ни подлага животът, след това винаги ни се отплаща с чудеса, за които дори и не сме мечтали, така че моето пожелание към вас е винаги да вярвате в себе си, никога да не се отказвате и да не забравяте, че, наистина, най- хубавото тепърва предстои. 

Love,

Ida