Life Update: За промените, живота в Англия и защо вече не пиша толкова често

Привет! Всеки, който пише ( независимо дали книги, статии в списание или пък блог ), ще потвърди, че най- трудни за писане са именно постовете, в които говорим за личния си живот и емоции, затова, повярвайте ми, замислям този пост от много време, но чак сега успявам да седна и да го напиша. Предварително ви предупреждавам, ще е дълъг и хаотичен и няма да е на тема новата ми любима спирала ( ако се вълнувате коя е тя, погледнете в YouTube ). Много от темите, които ще засегна в поста, са заради това, че доста често получавам въпроси и лични съобщения за тях, а има и някои, които сметнах за нужно да споделя с вас, тъй като, като мои читатели и хора, които ме следят онлайн, мисля, че ви дължа малко повече информация и обяснения какво точно се случва с мен. И така, нека да започваме :)

КАК И ЗАЩО СЕ ПРЕМЕСТИХ В АНГЛИЯ?

Както предполагам знаете, вече от почти година живея в Англия, или по- скоро- в Уелс. През пролетта на миналата година завърших университет в Италия и защитих магистратурата си, а след това изкарах още едно, както се оказа- последно, лято на остров Корфу, Гърция ( който все още е най- любимото ми място на света и съм сигурна, че някой ден ще се завърна ). Точно по това време прекратих и една връзка, която за съжаление се оказа много неуспешна накрая, но важното е, че вече е зад гърба ми. Сами разбирате, че бях на кръстопът- знаех, че още търся моето си място на света и че не съм го намерила, и колкото и да обичам Гърция, знаех, че не мога да остана там, а и все още не бях готова да се върна в България. Истината е, че от около 12- годишна съм влюбена в Обединеното Кралство и всичко английско, музиката, литературата, пейзажите, историята, акцента, езика, Мистър Дарси, Хари Потър, футбола ( мдамм, първата ми любов, далеч преди гримовете, е футбола, дами и господа ). Съответно, горе- долу от тогава си мечтаех как един ден ще се преселя в Англия и ще заживея там happily ever after. Миналото лято се сетих именно за този си план, и, въпреки че бях се постреснала заради Брекзит и нямах нито работа, нито връзки, реших, че ако не опитам, ще съжалявам цял живот за пропуснатия шанс и че именно сега е моментът да хукна да гоня мечтите си. 

Моя милост пред старинен британски замък

От времето, което прекарах на Корфу, имам много приятели англичани, и едно от семействата, с които се запознах там, всъщност ми казаха, че мога да дойда и да остана у тях, докато успея да си намеря работа и да си стъпя на краката. Те живеят в Уелс, на 20 минути от столицата Кардиф, и така, без прекалено да премислям миналата есен си купих еднопосочен билет и след известни перипетии на 27 октомври 2016 се озовах на летището в Бристол. Няма как да ви опиша с думи емоцията, която изпитах тогава, защото най- накрая бях тръгнала по пътя на най- голямата си мечта :) Нямах никакви връзки или предварително уредена работа, всички работи, които намерих, си ги уредих сама. Истината е, че извадих късмет и още след седмица си бях намерила работа в един хотел, където се изживявах като сервитьорка и барманка, и където се запознах със страхотни хора, няколко дни дори работих в Wagamama с идеята да изкарвам допълнителни пари ( от там нямам много добри спомени, плащаха доста, но напуснах само след четири дни ). През цялото време, докато работех в хотела, си търсех работа в туристическа агенция, защото това съм правила цял живот, за това съм учила и то ми доставя истинско удоволствие. Ходих на няколко интервюта, повечето от тях- с разочароващ изход, докато в началото на декември не успях да си намеря работа в една агенция, която се занимава със ски екскурзии във Френските Алпи и където ме взеха заради опита ми и защото говоря френски. Когато това се случи, бях буквално най- щастливия човек на света :) Малко преди това се изнесох и от приятелите ми англичани и заживях в друга квартира, случих на хазяйка, с която и до днес сме приятелки ( а в момента живея на трето място хаха ). И така, през първата половина на годината работех в туристическата агенция и всичко беше ок, животът ми не беше кой знае колко вълнуващ, но пък ми беше спокойно и се чувствах добре. През юни баба ми дойде на гости за две седмици, което беше прекрасно и си изкарахме наистина страхотно, но малко след това в работата свикаха мен и всичките ми колеги и ни казаха, че за съжаление са решили да местят офиса другаде и съответно всички ние оставаме без работа, което не беше никак приятно, но се случват и такива неща. Изкарах още един месец там, след това се прибрах в България за малко лятна почивка, и веднага след като се върнах, започнах работа в един хотел в центъра на Кардиф, където работя на рецепцията. 

С баба в деня, преди тя да си замине за България

Бях много въодушевена за тази работа, но за съжаление, не се оказа това, което си мислех, че ще бъде, и въпреки всичките ми усилия да ми хареса, това не се случва, така че след доста мислене взех малко революционното за мен решение да напусна ( единствената сериозна работа, която съм напускала до момента, е тази, която имах преди години в България и обожавах, но напуснах, защото исках да се преместя да уча в Италия ). И така, в момента си търся активно нова работа в сферата, която обичам- туризма, имам и нови мечти и идеи за развитие, които към момента са само идеи и няма как да ги споделя с вас, но се надявам, че и това ще стане. Не е лесно, но след всичко, което се случи напоследък, съм убедена, че предстоят добри неща, и че усилията, които полагаме, не остават напразни и не пропадат в простраството, а напротив- в един момент ще се върнат при нас под формата на прекрасни събития, каквито дори не сме и очаквали =) 

ЗА ЖИВОТА В АНГЛИЯ

По тази тема мога да пиша много и мисля да го запазя за отделен пост, само казвам, че, както всяка страна, и тук си има позитивни и негативни неща. Харесва ми, че хората са изключително мили и възпитани, приемат всеки такъв, какъвто е, няма го обсъждането в стил "Виж го онзи как се е облякъл", хората са някак си по- толерантни и се бъркат по- малко в живота на другите. Не ми харесва храната ( повечето плодове и зеленчуци например са супер безвкусни и въобще не могат да се сравнят с тези в България ), времето също не е особено прекрасно, но то не ми пречи толкова вече. Има и други неща, които не ми допадат кой знае колко, но аз се стремя винаги да се фокусирам върху положителното и да гледам на света откъм красивата му страна, затова ще си ги запазя за себе си, ако не възразявате =) Ако все пак ви е интересно да споделя малко повече практична информация за живота тук, документи, бюрокрация, регистриране при доктор, търсене на работа и т.н., кажете, с удоволствие ще ви разкажа моя опит, защото идеята на блога ми е да бъде полезен на хората, които го четат.

ЗАЩО НЕ ПИША ТАКА ЧЕСТО В БЛОГА?

За изминалата една година животът ми се промени коренно и ми се случиха страшно много неща, някои- прекрасни, други- не толкова, но най- важното е, че се промених много като човек, смятам в положителна насока, започнах да разбирам кое е наистина важно и кое- не чак толкова, и като цяло- беше една много интензивна година за мен в емоционален и професионален смисъл, и това е и първата причина да пиша по- малко в блога, отколкото го правех преди. Другата причина е, че ми се струва, че в последно време, някъде може би в последната една година, хората като че ли започнаха да четат по- малко блогове и да се пренасочват повече към видеата, в което няма нищо лошо, разбира се, аз самата гледам много видеа, а отскоро дори и правя такива. В един момент броят четения на постовете започна да понамалява, нямах и толкова коментари и като че ли това, съчетано с липсата на време, някак си допълнително намали желанието ми да пиша в блога. Последната причина защо не пиша толкова често е доста тривиална- живея в Англия, а тук слънчевата светлина ни е доста кът, и съответно често ми е трудно да направя хубави снимки. Вярвам обаче, че с малко организация това може да се превъзмогне. 

*Напоследък много се коментират и състоянието на българската блог сцена и спонсорираните видеа и постове и често получавам въпроси какво е моето мнение по темата. Отговорът ми е кратък и ясен- за мен те не са проблем, напротив- в чужбина са масова практика, и в това аз лично не намирам нищо лошо и не виждам смисъл да се обсъжда, но това, което ми прави негативно впечатление, е че тези спонсорирани постове и видеа доста често са прикрити, някои хора или "забравят" да го споменат, или пишат, че е "колаборация", което според мен е глупаво- в чужбина, ако пропуснете да споменете такова нещо, сте подсъдими, и много ми се иска това правило да се въведе и у нас, защото хората не са глупави и по този начин някои блогъри не само вредят на бранда си, но и на имиджа на блогърите в България кат цяло- и без това често не ни взимат насериозно, няма смисъл да им даваме допълнителни причини да го правят :)  

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В БЪДЕЩЕ?

Както споменах по- горе, в момента съм в процес на търсене на нова работа, преместих се в нова къща, като цяло животът ми е пълен с промени, и една положителна промяна, която аз самата съзнателно искам да въведа, е да започна отново да пиша в блога. Все още не съм решила колко често, засега няма да си определям и график, но ми се иска да започна да го правя поне 2 пъти в седмицата. Истината е, че писането е една от големите любови в моя живот и ми доставя огромно удоволствие, а човек не бива да се лишава от удоволствията в живота, нали така? Като цяло ще запазя досегашната тематика, но ми се иска да въведа и малко постове, свързани с модата, както и лайфстайл съдържание- както казах, смятам, че блоговете са, за да са полезни на читателите си, затова би ми било много приятно да споделям опита си по различни въпроси с вас. Надявам се тези идеи да ви се струват интересни, ако има нещо, което съм пропуснала и за което ви се иска да пиша, не се колебайте да споделите с мен, защото винаги съм отворена за нови идеи. 

Надявам се постът да ви е бил интересен, ако имате каквито и да е въпроси, ще отговоря с удоволствие. Използвам момента и за да благодаря на всички хора, които не спряха да ми пишат и да се интересуват от мен, въпреки че не бях особено редовна с присъствието си тук в последните месеци. Изпращам ви целувки и не забравяйте да се усмихвате, защото винаги има причина! 

❤ Ида ❤