Дневен флуид за лице против първи признаци на стареене Slow Age на Vichy

Привет! Както знаете, ако ме следите редовно ( а ако сте нови тук, благодаря ви, че се спирате в моето онлайн местенце ), вече съм на 29 години и съответно се стремя да полагам все по- добри грижи за кожата си. Това означава, че и почти винаги съм в търсене на перфектния крем за лице, като изискванията ми са да е на добра, но сравнително достъпна ценово марка, да се намира лесно ( тоест, да не се налага да се занимавам с поръчки по интернет ), да има слънцезащитен фактор, да хидратира отлично и да е предназначен за предпазване на кожата от първите признаци на стареене. Излезналата преди няколко месеца серия на Vichy Slow Age отговаря на всички тези изисквания, така че, когато си бях в България преди няколко месеца, се сдобих с дневния флуид от серията ( учудващо в България той излизаше малко по- евтин, отколкото тук в Англия ). Използвам го от началото на септември и мисля, че вече съм готова с мнението си за него.

 

Life Update: За промените, живота в Англия и защо вече не пиша толкова често

Привет! Всеки, който пише ( независимо дали книги, статии в списание или пък блог ), ще потвърди, че най- трудни за писане са именно постовете, в които говорим за личния си живот и емоции, затова, повярвайте ми, замислям този пост от много време, но чак сега успявам да седна и да го напиша. Предварително ви предупреждавам, ще е дълъг и хаотичен и няма да е на тема новата ми любима спирала ( ако се вълнувате коя е тя, погледнете в YouTube ). Много от темите, които ще засегна в поста, са заради това, че доста често получавам въпроси и лични съобщения за тях, а има и някои, които сметнах за нужно да споделя с вас, тъй като, като мои читатели и хора, които ме следят онлайн, мисля, че ви дължа малко повече информация и обяснения какво точно се случва с мен. И така, нека да започваме :)

КАК И ЗАЩО СЕ ПРЕМЕСТИХ В АНГЛИЯ?

Както предполагам знаете, вече от почти година живея в Англия, или по- скоро- в Уелс. През пролетта на миналата година завърших университет в Италия и защитих магистратурата си, а след това изкарах още едно, както се оказа- последно, лято на остров Корфу, Гърция ( който все още е най- любимото ми място на света и съм сигурна, че някой ден ще се завърна ). Точно по това време прекратих и една връзка, която за съжаление се оказа много неуспешна накрая, но важното е, че вече е зад гърба ми. Сами разбирате, че бях на кръстопът- знаех, че още търся моето си място на света и че не съм го намерила, и колкото и да обичам Гърция, знаех, че не мога да остана там, а и все още не бях готова да се върна в България. Истината е, че от около 12- годишна съм влюбена в Обединеното Кралство и всичко английско, музиката, литературата, пейзажите, историята, акцента, езика, Мистър Дарси, Хари Потър, футбола ( мдамм, първата ми любов, далеч преди гримовете, е футбола, дами и господа ). Съответно, горе- долу от тогава си мечтаех как един ден ще се преселя в Англия и ще заживея там happily ever after. Миналото лято се сетих именно за този си план, и, въпреки че бях се постреснала заради Брекзит и нямах нито работа, нито връзки, реших, че ако не опитам, ще съжалявам цял живот за пропуснатия шанс и че именно сега е моментът да хукна да гоня мечтите си. 

Моя милост пред старинен британски замък