Monday, 3 April 2017

Последните три книги, които прочетох

Привет- мривет! Знаете, че, въпреки че този блог е основно посветен на козметиката, тя далеч не е единственият ми интерес, ами в живота ми намират място още много страсти, сред които едно от централните места заема четенето. Поради доста номадския ми начин на живот през последните 3- 4 години, който не предразполагаше към закупуването на голям брой книги, плюс следването и защитата на магистърска степен, все не успявах да чета, колкото ми се иска, а и през цялото време ужасно ми се щеше да се сдобия с един Kindle, който да реши читателските ми неволи. Не съм споделяла с вас, но точно това намерих тази година под елхата, благодарение на страхотните ми родители и не по-малко страхотна сестра, които се бяха организирали да ме зарадват именно с това. 

Няма да се отнасям в каквито и да било ревюта на киндъли, само ще кажа, че това е едно от най- великите изобретения ever! Побира хиляди книги, можете да намерите заглавия, труднодостъпни на българския пазар, и освен това, прави четенето на дълги книги много по- комфортно, защото не ви се налага да мъкнете тежки няколкокилограмови тухли в дамската си чанта. Разбира се, откакто го имам, съм започнала и да чета много повече, като интересното е, че чета не само на него, ами и книжни издания. Затова, днес реших да ви разкажа за последните три книги, които прочетох. Някои от тях ми харесаха, други- не чак толкова, но като цяло- идеята за подобна публикация много ми допада, аз самата обожавам ревюта на книги и нищо чудно това да се превърне в редовна рубрика в блога. 



"Джули и Джулия"
Джули Пауъл 


Това е книга, която искам да прочета още от времето, когато гледах едноименната екранизация по нея с Мерил Стрийп и Ейми Адамс в главните роли, която ми хареса изключително много. Е, книгата от своя страна е едно от най- големите разочарования, на които съм попадала от много време насам. Изключително рядко не довършвам книга, толкова рядко, че май последния път беше "Престъпление и наказание" в горните класове на гимназията, но това произведение беше просто ужасно, нищо общо с прекрасния филм, базиран на него. Предполагам сте запознати с историята- в едно се преплитат живота на американката Джулия Чайлд в Париж, която от отегчение решава да се научи да готви и която в крайна сметка се превръща в една от най- големите легенди на кулинарията, и на Джули- обикновено момиче, работещо като секретарка в Ню Йорк и водещо скучен живот със съпруга си и няколкото им котки. Един ден Джули решава да сготви всички рецепти от книгата на Джулия Чайлд в рамките на само 365 дни и да описва преживяванията си в блог, като това решение преобръща живота и на 180 градуса. 

Честно казано, малко ме е яд, че тази книга не ми хареса, защото идеята и много ми хареса и като цяло си падам по подобен тип истории. Основната причина за негативното ми мнение е, че главната героиня е просто нетърпима. Оплаква се непрестанно и от всичко, държи се неприятно в работата си и мрънка за онеправданата си съдба, вместо да оцени това, което има и което никак не е малко. Самият стил на писане също никак не ми хареса, като най- добрият начин, по който мога да го опиша, е "досаден". Както вече споменах, наскоро зарязах окончателно книгата и опитите ми да я прочета- животът е твърде кратък за губене на време с кофти книги. Единствената част, която ми беше интересна, бяха моментите, в които се говори за живота на Джулия Чайлд, която е имала доста интересна съдба и дори се замислям дали да не прочета нейната книга "My life in France". За съжаление, тези части са твърде кратки в сравнение с останалото от книгата и не бяха достатъчни, за да задържах вниманието ми върху нея. Филмът, от друга страна, е прекрасен и дори се учудвам как са успели да направят такъв чудесен филм по толкова неприятна за четене книга. 

Крайна оценка: 2/5 


"Аз преди теб"
Джоджо Мойс 


Тази книга исках да прочета още в мига, в който за първи път гледах трейлъра на филма, направен по нея, издирвах я, бях на ръба да дам 20+ евро за нея в Гърция ( но се вразумих в последния момент ), после я гледах  на летището на път за вкъщи за Коледа, и в крайна сметка беше една от първите, които си свалих на чисто новия ми тогава киндъл. По неизвестни причини ми е някак трудно да пиша за нея, въпреки че крайното ми мнение за нея е положително, затова ще се опитам да бъда възможно най- систематизирана. 

Какво ми хареса в книгата? Самата история и темите, които засяга. За мен книгата е повече от поредната любовна история ( само че с лекия twist, че единия от героите е прикован в инвалидна количка ), ами включва теми като правото на личен избор как и защо да живеем живота си, как не бива да губим нито миг от доста краткото време, отредено ни на Земята, как трябва да оценяваме това, което имаме, защото нищо от него не е константа и в един ден можем да се събудим и да сме лишени от неща, за които дори не си даваме сметка, че можем да изгубим. Хареса ми и финалът [SPOILER ALERT] да, изключително привлекателния главен герой умира, но това отличава историята от милионите други любовни драми, които сме гледали/ чели досега. Главната героиня- Луиза Кларк, също много ми допадна и мисля на всеки би било лесно да се асоциира с нея.

Какво не ми хареса в книгата? Най- вече това, че повечето герои бяха някак си плоски и типични и образите им не бяха достатъчно развити- скучния, обсебен от фитнеса приятел на Луиза, супербогатите и отегчени родители на Уил, симпатичното, но бедно работническо семейство на Луиза, красивата и повърхностна бивша приятелка на Уил... Всички те ми се сториха по- скоро като декор, отколкото като реални участници в историята. Все пак, книгата ми хареса и смятам, че би допаднала на много хора. Един съвет от мен- ако можете, първо прочетете книгата, и после гледайте филма- аз направих обратното и това малко поразвали възприемането ми на книгата. Още един чудесен филм обаче, ако се чудите какво да гледате довечера :)

Крайна оценка: 4/5


"Leave Your Mark"
Aliza Licht 


И накрая, за десерт- една книга, която според мен трябва да прочете всеки, особено ако е в началото на 20-те си години, следователно- и в началото на кариерата си. Ализа Лихт е ПР на Donna Karan и човекът, който седи зад по- голямата част от дигиталния маркетинг на бранда. В книгата тя не просто проследява собствения си ( нелек ) път към успеха, ами и дава супер точни, конкретни и лесно приложими съвети на тема как да започнем кариерата си, как да си намерим подходяща работа, когато нямаме никакъв трудов стаж, как да се издигнем в йерархията, как да пишем бизнес имейли, как да се презентираме и продаваме в социалните мрежи, как да изградим личен бранд и т.н.- всичко това подкрепено с примери от собствената и кариера. Аз по принцип съм човек, който не обича да чете статии с наставления като тези по списанията например ( в стил "584 начина да се харесаме на новия си мъж", "12 съвета за по- успешно търсене на работа" и т.н. ), най- вече защото повтарят все едни и същи неща и са супер клиширани. Тази книга обаче, освен че е написана на много приятен език, все едно водите разговор с приятелка, дава наистина интересни и оригинални съвети, които са съвсем лесни за изпълнение и на практика дори се чудите как нещата, описани в нея, не са ви хрумнали сами. Наистина е чудесна и с риск да се повторя ще кажа, че трябва да присъства в библиотеката на всяко момиче, особено ако е на възраст 18- 25. Аз самата почти съжалявам, че не ми е попаднала по- рано, например непосредствено след университета, защото би ми спестила немалко кариерни главоболия и чуденки. 

Доколкото ми е известно, не е публикувана на български ( бих се радвала, ако греша ), но се намира лесно в Amazon например, и е написана на достъпен и лесен за разбиране език, така че мисля, че този факт не бива да ви спира, ако искате да я прочетете. 

Крайна оценка: 5/5 



И така, време е този въздълъг пост да приключи :Р В момента чета две книги- "Светът на Софи. Роман за историята на философията" на Юстайн Гордер и "Момичето от влака" на Пола Хокинс, а дали са ми харесали, вероятно ще разберете в някой следващ пост :) 


До скоро!
Ида 


10 comments :

MerryStef said...

Ох, много пост, ама предупреждавай, че има спойлери Хахахаха
Очаквам с нетърпение следващите такива :)

Sincerely, Christine said...

И на мен не ми остава достатъчно време за четене през последните години и от доста време обмислям дали да не си взема и аз един kindle и да се надяваме че така може и да си реша проблема. Нося много неща в чантите си и ми липсва само и една (дори не толкова) дебела книга. От друга страна си мисля че няма да ми хареса защото ще ми липсва аромата на книгите. Абе голямо чудене му удрям хахаха

Nevi's Notebook said...

Страхотен пост,който ме кара отново да се замисля за един kindle.

Unknown said...

Страхотен пост ! Очаквам да има още такива, признавам си ;) След като прочетох "Аз преди теб" преживях истински ужас. Не можех да хвана да чета друга книга цели седмици. Изпаднах в книжна депресия. Нямам логично обяснение на случилото се, може би бях в тежък момент и книгата ме прати в черна дупка. Относно последната книга на която си направила ревю "
"Leave Your Mark", мисля че трябва да си я намеря (надявам се на български), за да я прочета. За съжаление моят английски е покъртителен, разбирам го (слух), говоря го (ама колкото да се оправя), но писането и четенето ми са-покъртителна история ;( Не, че съм кръгла 0-ла, но съм макс 2 :D Относно четеца, аз бях в търсене на четец около 3 години. Исках Киндъл, после не исках. Накрая изгледах 4745856876464 ревюта и се реших на Кобо (Glo), а моята половинка реши, че и той иска. В "нашето семейство" имаме 2 Кобо Гло и сме щастливи :D Смея да твърдя, че чета доста. Поне ако сравняваме с хората на моята възраст (20-30 годишни). За почти 2 години имам прочетени около 150 книги, което е малко (за мен), но пък се гордея с това :))))

Innah Kostova said...

Свалих си третата, благодаря ти за препоръката!

Ida said...

Ахахах, да, другия път ще предупреждавам :Р

Ida said...

Хич не се чуди, ами инвестрай в един. Все пак най-важното на книгите е съдържанието :) А и да знаеш, много, много бързо се свиква да четеш на киндъл, аз дори се изненадах от това.

Ida said...

Благодаря! Аз съм голям фен, според мен ще останеш доволна :)

Ida said...

Благодаря за чудесния коментар! Как ще е малко 150 книги, това е истинско постижение! Аз за тази година съм си поставила за цел 50, но едва ли ще стане, така че ще се задоволя и с 30 :) Тази книга вероятно ще я преведат на български по някое време, иначе мисля съм засичала откъси от нея из българските сайтове- гугълни името на авторката и ще излезнат. Поздрави! :)

Ida said...

Дано ти допадне! :)