Saturday, 14 May 2016

Ida Reads: "Бизнес на високи токчета"- Тамара Мелън

Завръщам се в блога, но този път от нова дестинация- Корфу! Ако ме следите от по- дълго време, знаете, че прекарвам там летата в последните години, и реших тази да не прави изключение. В този ред на мисли, работя по серия доста вълнуващи ( за мен, надявам се- и за вас ) публикации, посветени на острова, но повече за това- скоро. За днес съм ви подготвила нещо по- различно- ревю на последната книга, която прочетох. Става въпрос за "Бизнес на високи токчета", която предизвика доста шум напоследък, поради факта, че е автобиографията на съоснователката на любимите на всички и достижими само за малцина луксозни обувки Jimmy Choo- Тамара Мелън.



Тъй като Тамара не е писателка, книгата е написана с помощта на Уилям Патрик, но нейната гледна точка е запазена напълно, като проследява цялата и история, от детските и години, белязани от множество семейни драми и местения по света, училището, борбата с наркотичната и зависимост, основаването на марката и личностните борби с вироглавия китайски имигрант Джими, възходът им в Англия и впосдествие- в световен мащаб, промените във фирмата, които довеждат до разрив в отношенията и с голяма част от ръководството и акционерите, неуспешния и брак, съдебните битки със собствената и майка и в крайна сметка- напускането на компанията и основаването на нейната собствена марка- Tamara Mellon. 

Какво ми хареса в книгата? Много обичам истории за силни жени, които работят здраво и наравно с мъжете и които успяват сами със зъби и нокти да извоюват всичките си успехи, а Тамара е точно такава жена. За съжаление, както често се случва, въпреки огромните и професионални успехи и силната и воля да успее да надомогне зависимостта си от наркотиците, личният и живот далеч не е така успешен- отношенията със собствената и майка са крайно обтегнати, съпругът и се оказва безволев наркоман, единственият и наистина близък човек- баща и- умира неочаквано, често не и остава време за дъщеря и... Което идва да покаже, че животът на успешните хора не е така розов, както много често останалите си мислят, и всеки води собствените си битки, за които другите често нямат никаква представа. Историята и наистина е много вдъхновяваща и смятам, че би било полезно на много момичета да я прочетат и да си направят съответните изводи :)

Какво не ми допадна? Най- вечe преводът. Не претендирам, че съм най- големият капацитет по английски на света, но знанията ми са на високо ниво и често ми се случваше да виждам малко тромаво преведени изречения, а и не ми харесва начинът по който са превели самото заглавие ( на английски то е In My Shoes ). Както и да е, нека не бъдем прекалени сноби, но отбелязвам, в случай, че подобни неща ви правят впечатление. Другото, което не ми хареса, е че Тамара представя изцяло своята гледна точка върху събитията, понякога изкарва другите виновни и на моменти се представя едва ли не като жертва- възможно е нещата наистина да са се случили така, но все пак на места ми се видя прекалено пресилено. 

Все пак, както казах, историята и наистина е много интересна, чете се на един дъх и човек може да си извади доста поуки от нея. Препоръчвам я, ако имате нужда от вдъхновяващо четиво и малко girl power :) 

Вие какво четете в момента и харесва ли ви?

До скоро!
Ида 

* Книгата ми е изпратена от издателство AMG Publishing. Мнението за нея е изцяло мое и не е повлияно от този факт.

2 comments :

*murfeishun* said...

Много добро ревю си написала! Обичам да знам кое се е харесало и кое не на човек в книга. Мен лично ме дразнят некоректните преводи. Разбира се, всеки език си звучи най-добре в оригинал и трудно се докарват точни преводи, но понякога според мен се оливат с креативност преводачите :)

Adriyana said...

Аз също се дразня, когато не превеждат както трябва заглавията. Книгата ми хареса! Не бих казала, че се чете много лесно, за мен със сигурност не беше на един дъх, тъй като фактологическата част преобладава. Цифри, събития, дела... Моето мнение е, че ако преобладаваха душевните терзания през които минава Тамара (не че те липсват, но цифрите преобладават) щеше да е доста по-интересна.