Един мой ден: 10.10.2014

Здравейте!

Днес, вдъхновена от прекрасната Нина, се реших на малко по- различен и personal пост в блога, а именно- как прекарвам един мой ден. Държа да уточня, че приключих работа преди два дни, защото сезона вече е към края си, и цяло лято дните ми се състояха от спане- работа- спане, така че сега, изведнъж оказала се с изобилно свободно време, съм се отдала на разходки и възможно най- много опознаване на острова ( ако на някой не му е ясно, намирам се на Корфу ) преди да си тръгна другата седмица ( по този повод мрънкам отсега ). Та така, нека започнем:

Станах рано, напоследък това ми е навик, закусих с гръцко кисело мляко, и понеже видях, че времето е страхотно, реших да се разходя до съседния плаж- Кулура, на около половин километър от курорта, в което живея- Калами. Там се оказа прекрасно, абсолютно пусто, бяхме само аз и  съдържателите на единствената таверна в района, никакви туристи, никакви хотели, абсолютна тишина и спокойствие- пълен рай, с една дума. Останах там около час, посветена на препрочитане на любимата ми "Любов" на Елиф  Шафак ( която нищо чудно скоро да се озове в рубриката Ida Reads ).

Яхтеното пристанище в Кулура. Планините отзад са Албания.

Спокойствие...

Любимото ми място в Кулура- кеят

Ида си седи на кея и си размишлява

После започнаха да прииждат разни хора и аз, явно в антисоциално настроение, реших да си ходя. Първоначалното ми намерение беше да бъда продуктивна и да седна да почета по италиански, но времето беше толкова приятно и слънцето печеше така примамливо, че в крайна сметка се озовах в следното положение:

Попекох се за около час, дори направих смел опит да поплувам ( приключил безславно минута и половина по- късно ). Смел, защото водата вече си е доста студеничка и е подходяща само за авантюристично настроени английски туристи. После се отдадох на урок по италиански, придружен от първото ми за деня кафе. 

И понеже от много учене се огладнява, след около час и половина реших да си взема лек обяд, състоящ се от пита и хумус ( ако случайно попаднете в Калами, имайте предвид, че най- добрия домашно направен и на прилична цена хумус се предлага в Kalami Beach Taverna ). 

Следобеда посветих на едно приятно четиво, назовано "Principles of Corporate Finance". Да, универсисетът ме зове...

След това имах среща с приятеля ми и решихме да отидем на разходка до близкия град Касиопи. Касиопи е доста симпатично място, което по някаква причина ми напомня на нашия Созопол ( само че с по- чиста вода ), пълно е с магазини, туристически агенции, барове и т.н. и доста по- оживено от моето Калами, но има един основен недостатък- само един, при това доста малък, плаж- имайте го предвид, ако решите да ходите на почивка там. Ето и малко снимки от разходката:

Моя милост на яхтеното пристанище

Касиопи по залез

Църква в старата част на града

Денят завърши с вечеря като за истински прасенца в един местен ресторант: 

После, след толкова приключения, в 10:30 вече спях сладко. Нищо кой знае какво като ден, но за мен беше чудесен, като се има предвид, че доскоро не можех да си позволя волности като разходки, излежаване на плажа и неколкочасови вечери, просто поради липса на време и енергия. 

Надявам се тази виртуална разходка из ежедневието ми ви е била интересна- ако да, може би ще публикувам повече такива постове. До скоро!

Ида

*ПС- снимките за тази публикация са правени с телефон, така че качеството не е супер отлично, за което се извинявам.