Sometimes you win, sometimes you learn... Part 1

Здравейте!

Напоследък животът ми е голяма каша, имам известни проблеми ( които мисля за момента да запазя за себе си ) и това ме настрои на по- философска вълна. Реших да споделя с вас няколко неща, които научих за скромния ми 25- годишен житейски опит. Първоначално исках да са малко по- общи поуки за живота, но като ги написах и прочетох, се оказа, че всички са свързани с любовта ( макар че проблемите, за които споменах, нямат общо с нея ). Както предполагам знаете, съм необвързана и все още търся the one, и на места малко звуча като the single girl survival guide, но такава е действителността ми в момента, така че няма как да пиша за друго.

1. За всичко си има причина.

Хммм, просто виждам как подбелвате очи, прочитайки тази клиширана до смърт реплика. Само че, както обикновено се случва, има причина дори за това едно клише да се превърне в такова. Мога да ви дам съвсем прост пример. Ще ви призная нещо- винаги съм искала да живея в чужбина, но не го правех заради предишния ми приятел, той искаше да живеем в родината ни. В момента, в който се разделихме, взех решението да напусна България и да преследвам мечтите си навън ( ако искате, мога да напиша цял отделен пост по темата, но не ме обвинявайте как не харесвам страната си, защото това далеч не е вярно ). Беше ми малко главозамаяно и не осъзнавах какво се случва, но в рамките на 2 месеца ме приеха да уча в Италия, напуснах работата си и се преселих тук, без да съм имала каквито и да било планове да живея в тази държава. Е, сега мога да кажа, че съм благодарна, че се получи така. Да, бях много нещастна, че се разделих с човека, когото смятах за любовта на живота си, но сега, осъзнавайки какво имам и как мечтите ми се сбъдват, знам, че е трябвало да се получи така, и съм щастлива, защото живея по начина, по който винаги съм искала. От тези събития насам разбрах, че всичко, дори и най- незначителните неща, се случва по някаква причина извън нашата власт, за да ни отведе до там, където е трябвало да отидем и да ни превърне в хората, които трябва да бъдем. Или поне аз вярвам в това- действа много успокояващо, ако ви се стовари някоя особено гадна гадост на главата. :)

2. Най- хубавите неща се случват неочаквано.

Още едно клише, но отново адски вярно. Не знам дали ви се е случвало много да искате нещо и да влагате всички сили и енергия да го получите, да мислите ден и нощ за него и като цяло да сте на крачка от вманиачаването, но все да не го получавате, колкото и да се стараете? Е, на мен ми се случва доста често, като на един много голям любител на вманиачаването и драмите, и мога да ви дам няколко съвета по въпроса. Първо, няма незаменими неща, постижения и емоции ( хора има, но това не е по темата ). Второ, доста често, в момента, в който спрем да си даваме зор, получаваме това, което искаме- да, вселената има странно чувство за хумор. Както казва най- любимият ми Габриел Гарсия Маркес ( смъртта му беше най- голямата загуба за човечеството в последните години, или поне в моите очи )- "Не прекалявай с борбата, най- хубавите неща се случват неочаквано". Потвърждавам :)

3. Ако някой го е грижа, ще намери начин да бъде част от живота ви. И обратното.

Това е донякъде свързано с предишната точка, или поне частта с искането. Много често на мен и на моите приятелки ни се случва да оправдаваме дадено поведение с "Той е много зает, ще се обади.", "Не е готов за сериозна връзка, дай му време.", "Трябва задължително да не му показваш колко си падаш по него, за да не вземе да избяга". Само едно ще кажа- писна ми от подобни глупости. Ако някой го е грижа, ще намери време да се обади. Ако иска да ви види, ще отдели  час. Ако иска да е с вас, ще сте сигурни в това, защото няма да си губи времето с игрички и пози. Ако има истински чувства, демонстрацията на такива от ваша страна само ще го направи щастлив. Всичко останало са оправдания , с които лъжем себе си и околните. А ние, момичета, не заслужаваме подобно отношение. :)

4. В любовта всичко е въпрос на тайминг.

Колкото повече неща ми се случват, толкова повече започвам да вярвам в това. Преди си мислех, че двама души просто се срещат, влюбват се и заживяват happily ever after. Да, но в действителност нещата далеч не стоят така, и дори и да срещнем прекрасен човек, ако го срещнем в неподходящия момент, нещата няма да се получат, независимо колко ги искаме и как се тръшкаме за нещастната си съдба. Преди известно време срещнах едно страхотно момче, буквално загубих ума си по него, но и за двама ни момента не беше подходящ- аз се стремях към едно, той- към друго, и на двамата не ни беше ясно какво точно искаме от живота, така че, в крайна сметка нищо не излезе. Да, не бях много щастлива, но пък научих важен урок- че любовта никога не е просто любов, а комбинация от много, много други фактори. Добрата новина е, че в един момент ще срещнем някого, и таймингът ще е точен. :)

5. Не всички мъже са еднакви.

Ами така де, забелязала съм, че жените направо обожават да повтарят как мъжете били еднакви и разни в този стил, но това изобщо, ама изобщо не е вярно. Мисля, че всички сме наясно с този факт, така че няма смисъл да говорим дивотии, както няма смисъл и да толерираме разни глупаци да бъдат част от живота ни от страх, че няма да срещнем някой по- добър, понеже " в крайна сметка всички са еднакви".

6. Сравняването с когото и да било е напълно безсмислено.

От сравняване полза няма никаква. Да, може би приятелката ви Мими се радва на перфектната наглед връзка, докато вие имате чувството, че ще си умрете сама, наядена от немски овчарки. Обаче най- вероятно Мими си мечтае за нещо, което вие притежавате, а тя- не. Така че всяко сравнение е фундаментално глупаво и излишно. Аз лично смятам, че за всеки човек на света е написана различна любовна история, която се случва и по различно време- някои хора срещат голямата си любов на 15, други- на 27, трети- на 45 или 52. Никога не знаем какво ще ни се случи утре и кога ще срещнем човека, който ще промени живота ни, и именно в това се крие очарованието на нещата.

6. В крайна сметка, живеем за себе си.

Знам колко егоистично звучи това, но наистина, единственият човек, който винаги ще е до нас, сме самите ние. Затова не е никак лоша идея да се научим да се харесваме, да се радваме на собствената си компания и да подбираме хората, с които общуваме. Живота ни е даден, за да го живеем както на нас ни харесва и да се занимаваме с това, което ние обичаме, и ако някой човек не желае да уважи това, то той най- вероятно не е правилният за нас, колкото и да го обичаме.

Много силно се надявам да не звуча като някое женско списание, защото просто исках да споделя с вас мислите си по въпрос, малко по- различен от червилата и сенките за очи. Дано ви е харесало и ще се радвам на размисли по темата от ваша страна! До скоро!