Здравейте!
Днешният пост е много различен от това, което принципно публикувам, а и е най- трудният, който някога съм писала, главно защото е много личен и свързан с емоции, които обикновено не споделям с хората, особено пък с напълно непознати в интернет. Дълго време се чудех дали да го напиша или не, но все пак реших да го споделя с вас, основно с цел да помогна на някой, който се намира на същото място в живота си, а и заради себе си- за да видя какъв път съм изминала за последната половин година.
Не знам доколко си личи от снимките, които съм публикувала в блога, но аз не съм слаба. Не съм дебела, с наднормено тегло, и тн, но не съм и слаба. Такава съм по рождение, не ям много, почти не се храня с вредни неща и джънк фууд, но винаги съм била по- закръглена от приятелките си. Цял живот съм влизала в категорията "пухкава", "закръглена", "с едър кокал" и така нататък, и някак си бях свикнала с това, макар че определено не ми харесваше. Поради тази си закръгленост имах проблеми и в други аспекти от живота ми, най- вече, защото ми липсваше самочувствие. Ако сега ме срещнете за първи път, няма да повярвате, но в тийнейджърските ми години бях доста стеснителна, не обичах да общувам с непознати, не се отпусках в големи компании, а да не говорим за невероятните ми провали в отношенията с противоположния пол. Е, с възрастта надраснах тази си стеснителност, но, ако трябва да бъда честна, никога не се чувствах напълно уверена в себе си. В универститета срещнах страхотни приятели, научих се как да се обличам според фигурата си, случи се и първата ми сериозна връзка, но като цяло и тогава, макар и щастлива и удовлетворена ог живота, който водех, все исках да отслабна и все отлагах отслабването за някакъв бъдещ момент. Естествено, имах "дебели" моменти, в които минавах само на плодове за по седмица или пък експериментирах с диетата "Японско чудо" ( не го правете, ужасна е ), но ефектът беше много краткотраен, а и подобен род прояви са пагубни за здравето, имунната система и психиката ви, и в крайна сметка се чувствах още по- зле от преди това. Но, тъй като всичко в живота ми вървеше по план, си живеех спокойно, примирена с факта, че съм малко по- закръглена от останалите и не мога да нося бели мини роклички или къси панталонки с висока талия, но бях приела това и се чувствах относително добре в кожата си.
В края на миналата година обаче се случиха някои неща в личния ми живот, да кажем, че бях стигнала до етап, в който вече не бях щастлива от живота си, а напротив, бях мното нещастна, и в един момент реших да се взема в ръце и да се променя, както външно, така и вътрешно. Защото, както предполагам ви е известно, единственият начин да променим живота си, е да променим себе си- колкото и егоистично да звучи, всичко започва и свършва с нас и всичко е в главата ни. Ще ви кажа нещо за отслабването- хората си мислят, че е физически процес, но това въобще не е вярно- то е психически процес. За да успеете да отслабнете трябва не просто да ядете марули, трябва да настроите съзнанието си, че ще положите усилия и ще отслабнете. От досегашния ми житейски опит мога да кажа, че това всъщност се отнася за почти всичко, но нека не се отнасяме. В случая правилният начин, по който трябва да започнете, е да си кажете "Ще го направя, защото мога да го направя. Може и да е трудно, може да срещна пречки, но ще накрая ще успея". Направите ли това и успеете ли да си го внушите наистина, пред себе си, без извинения, увъртания и "от утре", вече няма какво да ви спре.
Ето как изглеждах преди:
 |
| 2011 |
 |
| 2013- преди |
И така, в началото на тази година се намирах в момент, в който отчаяно имах нужда да променя всеки аспект от живота си, най- вече- самата себе си. До началото на февруари бях с гипс ( по време на което напълнях още ) и след като го махнах, бях в ужасна физическа форма. Е, с известна воля се справих, ходих на физиотерапия, и благодарение на положените тогава усилия в момента глезенът ми, който бях счупила много лошо на две места, е като нов, ходя на високи токчета, тичам, танцувам по цели нощи и ми няма нищо. Сами виждате, нямаше как веднага да започна някакви интензивни тренировки, но започнах с малко, и постепенно увеличавах натоварването.
Първото и най- важно нещо, когато решите да остлабвате, е правилното хранене. Аз дълго време се лутах, първо бях няколко седмици на безвъглехидратна диета ( която наистина действа, но е много вредна ), след това реших да мина на 90- дневната, но тя не се оказа подходяща за начина ми на живот. И така, след дълга смяна на диети, най- накрая намерих правилния отговор- здравословното хранене. Знам, че звучи безумно клиширано, но единственият начин да отслабнете наистина е да започнете системно да се храните правилно, и това, повярвайте ми, ще промени към по- добро не само физиката, но и психиката ви. Аз лично изключих от менюто си всякакви вредни въглехидрати като бяло брашно, сладки неща, шоколад, сладолед, тесто, стараех се да не консумирам много алкохол, избягвах картофите, ориза, царевицата, печените ядки и в продължение на 4 месеца не вкусих газирани напитки ( не ме питайте как издържах, при положение че съм ужасно пристрастена към кока кола лайт ). Наблягах основно на плодовете, зеленчуците, салатите, пълнозърнестите продукти и протеините, като не се ограничавах в яденето- тоест, ядях, когато и колкото често съм гладна, просто се хранех с правилните неща.
Що се отнася до тренировките, както вече казах, в началото не можех да бъда супер активна, но постепенно увеличавах натоварването. Тъй като имам кростренажор вкъщи, в началото на март започнах с 20 минути пет пъти в седмицата, като постепенно увеличавах времетраенето- през май и юни стигнах до 1 час 4-5 пъти в седмицата. Това правех сутрин, преди работа, тъй като кардио тренировките са най- ефективни на празен стомах. Вечерта, след като се приберях от работа, отново 4- 5 пъти седмично правех и 20- минутна силова тренировка- типичните упражнения за корем, крака и ръце. Постепенно започнах вечер да правя някои от тренировките на Jillian Michaels ( има ги в YouTube, аз си ги намерих там )- вече минах 30 Days Shred, а в момента съм на Banish Fat Boost Metabolism, която е малко по- трудна, трае 50 минути, но определено има невероятен ефект. Мога да ви кажа, че действително тялото се пристрастява към физическата активност. В началото ми беше трудно и досадно, но си налагах волята и не се отказвах, и дойде един момент, в който ако не тренирах, се чувствах отвратително. В момента вече съм на етап, в който ако не осъществя поне някаква малка физическа активност през деня- например разходка, скачане на въже или коремни преси, буквално не мога да се понасям.
И така, с правилно умерено хранене и също така умерено количество спорт за четири месеца- от началото на март до средата на юни, успях да отслабна с 10 килограма и да се сбогувам с 16 см от гръдната си обиколка, 10- от талията, и 7- от ханша, като всичко това се случи много бавно и постепенно. За цялото това време естествено имаше дни, в които не тренирах, а и такива, в които си похапвах например торта или пица, но като цяло те бяха редки и гледах да не се отклонявам прекалено от поставената цел.
Ето как изглеждам към днешна дата:
 |
| 2013 |
 |
| 2013 |
 |
| 2014 |
 |
| 2014 |
Да, определено има още какво да се желае, но съм доволна от постигнатото до момента. В никакъв случай не се намирам за супермодел, но съм щастлива в тялото си и знам, че съм поела по правилен път.
Хората казват, че не е трудно да отслабнеш, а да запазиш теглото си, но поне в моя случай това не е съвсем вярно. Ако трябва да съм честна, в момента аз продължавам да се храня сравнително здравословно и вече не изпитвам желание да ям шоколад, сладки неща или тестени продукти. Не съм си купувала шоколад вече не помня от кога, а не ми се и яде. Изключила съм от менюто си сладкишите и хлябът, и, макар че преди не ми се вярваше, не ми липсват особено. Нормалното ми дневно меню е следното: пълнозърнест корнфлейкс с плодове за закуска, месо, салата и пълнозърнести продукти за обяд, плодове за следобедна закуска и голяма богата салата и нискомаслено кисело мляко за вечеря, всичко гарнирано с мноого вода. Понякога си позволявам и картофи, ориз или паста, но не повече от 2- 3 пъти седмично. Няколко пъти в месеца нарушавам режима и хапвам сладолед, пица или пържени картофи.
При мен проблемът по- скоро не е да запазя новото си тегло, а да продължа да отслабвам, защото в момента се намирам в така нареченото "плато", при което кантарът се спира на едно място и не иска да помръдне, независимо какво правите. Единственият трик, който съм изнамерила до този момент в такъв случай, е няколко дни да се храните с калорична и нездравословна храна и след това отново да минете на типичното си балансирано меню- по този начин организмът леко се стресира и се събужда от летаргията. В моя случай вече най- важни са тренировките. Знам, че те трябва да се сменят, за да имат ефект, и в момента основно ходя много пеша- с километри, и правя различни тренировки, които намирам в YouTube- аеробика, йога, кардио и т.н- там е пълно с всевъзможни програми, така че няма как да не откриете нещо за себе си. Стремя се да тренирам 5 пъти седмично за по 40- 50 минути, но не винаги ми се получава. Като цяло целта ми е да сваля още около 7 кг и най- вече- да се стегна възможно най- много. Досега не съм ходила на фитнес, което може би няма да е излишно за тази цел, така че може би скоро ще го включа в режима си.
Мога да ви кажа най- искрено, че съжалявам, че не съм започнала да тренирам по- рано. Спортът не само ми помогна да се оттърва от няколко излишни килограма, той, комбиниран с правилното хранене, напълно промени психиката ми и начинът, по който се чувствам и възприемам самата себе си и света около мен. Благодарение на тренировките преодолях личните си проблеми, включително една много тежка раздяла, започнах да гледам на света по- ведро и оптимистично, дори да се чувствам по- жива, ако щете. Това, което ми дава една добра тренировка като усещане, е несравнимо с нищо друго. И в крайна сметка ще продължа да го правя не защото ме кара да изглеждам по- добре, а защото ми помага да се чувствам по- добре. Самият факт, че успях да отслабна, ме кара да се гордея със себе си, накара ме да осъзная, че мога да се справя с нещо, стига наистина да си го поставя за цел и да проявя малко сила на характера. Откакто се занимавам със спорт и се храня правилно и животът ми стана много по- положителен, може би защото съм настроила съзнанието си, че промяната е хубаво нещо и успявам да се ценя много повече от преди, в следствие на което се заобикалям само с позитивни хора, които ми носят истинска радост. Не го правя заради мъже, обществено мнение или за да се напъхам в определен размер, правя го, за да мога да съм в мир със себе си и да се чувствам уверена и спокойна- нещо, което най- накрая, на 25, успявам да постигна.
Не знам доколко съм била полезна, надявам се да съм ви дала някои идеи. Най- важното за мен обаче е да съм ви накарала да осъзнаете, че всичко в живота ви е във вашите ръце и само вие можете да промените света около себе си, като единственото, което трябва да направите, е първо да промените самите вас. :) До скоро!
