Остров Корфу- едно кътче от рая

Здравейте!

Много от вас ми казват, че им се ще по- често да пиша за пътешествия, а освен това ужасно ми е писнало от зимата, а предполагам и на вас, затова днес реших да си припомня най- страхотното и слънчево място, на което някога съм била- остров Корфу. Прекарах там една страхотна седмица в началото на месец септември миналата година и още не спирам да си мечтая да се върна ( дано да имам този късмет в скоро време ). Колкото и пресилено да звучи, наистина оставих там сърцето си и се чувствах, все едно съм попаднала в рая. 

Не съм споделяла с вас досега, но обожавам Гърция. Ходила съм там няколко пъти и винаги се чувствам прекрасно, харесвам всичко, хората, храната, начина на живот, климата...Дори мисля, че бих се преместила с най- голямо удоволствие там, стига да знаех гръцки, разбира се. Най- страхотното кътче от южната ни съседка, в което съм попадала досега, определено е остров Корфу. Представете си само- ярко средиземноморско слънце, свеж аромат на море, кристалночиста лазурна вода, палми, цветя, живописни плажове, красиви къщи, усмихнати местни жители и туристи от всички краища на света...

Първият ми досег с Корфу беше преди много години, когато прочетох култовата „Моето семейство и други животни” на английският писател Джералд Даръл - нещо като любовно писмо към това райско място - и си казах, че някой ден задължително трябва да го посетя. Честно казано, бях позабравила впечатленията си от книгата и очаквах по-скоро нещо като красив курорт. Островът обаче се оказа много, много повече, защото събира в едно интересни исторически паметници, красива столица с уникална атмосфера, типични рибарски селища, живописни малки хотели, всички до един с изглед към морето, спиращи дъха плажове с бял пясък и искряща синя вода, планински манастири, невероятна природа и много цветя. Дори и да сте най- взискателния пътешественик на света, просто няма как да не се влюбите в острова.

Най- лесният начин да стигнете дотам е с кола. Пътят, ако тръгвате от София, отнема около 10 часа и не е от най- леките, но за сметка на това е много красив. Първо, разбира се, трябва да стигнете до Кулата, а оттам- да продължите на юг до Солун, където започва и най- тежкият участък по сравнително новата магистрала Егнатия Одос - около 280 км, с пълно отсъствие на каквито и да било бензиностанции и места за отдих,  плюс бонус - безброй тунели. Въпреки това, наоколо е толкова живописно, пълно с ниски възвишения и маслинови горички, че почти неусетно стигате до последната спирка - Игуменица, откъдето трябва да се качите на ферибота. След изключително приятно двучасово пътуване, по време на което можете спокойно да се наслаждавате на разкошната гледка и да се припичате на слънце, се озовавате в столицата на остров Корфу - град Керкира.

От тук се купуват билети за ферибота

Разминахме се с още нялолко ферибота, докато стигнем до острова

Корфу често е наричан Островът на нимфите заради нимфата Коркира ( на която впоследствие е наречена и столицата ). Легендите разказват, че морският бог Посейдон се влюбил в нея, отвлякъл я и я завел на острова, който от тогава носи нейното име. Първа спирка за туристите задължително е дворецът Ахилион, построен от австрийската императрица Сиси през 1884 г. и наречен така на нейния любим герой от гръцката митология- Ахил. Дворецът не е много голям, но пък е доста внушителен, кацнал на върха на един от най-високите хълмове наоколо. Вътре се помещава музей, но за съжаление, по-голямата част от експонатите не са оригинали. Това се дължи на факта, че след смъртта на Сиси, сградата е преживяла какво ли не, попаднала е в държавни ръце и дори за известно време е била казино. Струва си да се посети обаче, дори и само заради изключителната градина в римски стил, пълна с палми и екзотични растения, както и един от символите на острова, който се намира там - огромната статуя на Ахил и , разбира се, заради спиращата дъха гледка.

Входът на двореца

Статуята на Ахил

Красивите градини

Може би най- фотографираната забележителност и символ на Корфу се намира наблизо - манастирът Влахерна, посветен на Дева Мария и издигнат на малко островче във водата. В момента до островчето е построен път, така че съвсем спокойно можете да го посетите. Манастирът наистина е изключително малък, но много красив, особено по обед, когато белите му стени констрастират по страхотен начин на яркосинята вода наоколо.

Самият град Керкира ( наричан още просто Корфу ) e страшно живописен. Тъй като островът е бил населен още от римско време и през него са преминавали носители на най- различни култури- римляни, италианци, венецианци, кръстоносци, англичани и т.н., духът на града е много необичаен, смесица от всички тях, плюс щипка гръцки чар, и през цялото време имате усещането, че сте някъде на Запад, но не можете да прецените точно къде. Сред най- забележителните му паметници е внушителната крепост ( която е и първото нещо, което виждате от ферибота, наближавайки острова ), построена от венецианците през XV в. , резиденцията на английският консул, управлявал острова през XIX в., типично гръцката църква Св. Спиридон, построена в чест на светеца- покровител на Корфу, и, разбира се, площадът Спианада, който се намира в самото сърце на града и е вторият по големина площад в Европа и първи на Балканите. На мен ми беше много интересно да се разходя и в градината около него, от която се открива страхотна гледка към морето и континенталната част на Гърция , а  на почетно място се намира паметникът на един много важен човек- естествено, самият Джералд Даръл.

Изглед от площад Спианада

Старият град на Керкира, част от световното културно наседство на ЮНЕСКО,  е много характерен  с разноцветните си сгради и тесните павирани улички, напомня ми някак на Венеция и е изключитено удоволствие човек да се разходи там, защото навсякъде кипи живот, пълно е с магазини, ресторанти и кафенета. Тук е и най- доброто място, ако искате да опитате някой местен специалитет, да купите сувенири или да изпиете по някое ледено фрапе ( което по обяд става задължително, защото температурите дори през септември бяха над 40 градуса, макар и посмекчени от морския бриз ). В малките магазинчета наоколо можете да откриете какво ли не - от сребърни бижута през традиционни гръцки носии до безброй видове маслини, зехтин и вино. Друга добра идея е да слезете до новото пристанище, откъдето тръгват фериботите от и до континента, и да се възползвате от някоя от многото разходки с лодка, които се предлагат там. Аз лично мога да препоръчам шоуто с морски лъвове, което ви спуска под водата чрез специално остъклено помещение и ви демонстрира многообразието на морските обитатели наоколо, а дори и останките на няколко потънали кораба- наистина страхотно преживяване. Керкира е интересен и с това, че има едно от най- необичайните летища, които съществуват в света, защото пистата му, първо, е страшно къса и може да се използва само от много опитни пилоти, и второ, е построена почти във водата. Напълно в рамките на нормалното е, докато се разхождате наоколо, някой самолет буквално да прелети над  главата ви.

Типична керкирска уличка, в далечината се вижда камбанарията на Св. Спиридон

Старото пристанище

На около 10 км южно от Керкира, в селището Беницес, се намираше и нашият хотел. Пътят до там опасва целия остров и минава точно покрай морето, но е доста тесен и криволичещ, а освен това гърците не си падат много по правилата за движение и обикновено карат като обезумели, така че шофирането е истинско приключение. Интересното е, че отделните населени места по краибрежието на острова нямат особено очертани граници, защото всички къщи и хотели просто са накацали на първа линия покрай плажа и не можете да кажете къде завършва едното селище и къде започва другото. Поради това, при все, че островът е посещаван от много хора, той въобще не изглежда пренаселен. Крайбрежието е невероятно красиво, а нещото, което наистина ме изуми, е колко кристално чиста е водата - със сигурност не бихте могли да видите и помен от боклук, а дъното се вижда много, много метри надолу и е рай за гмуркачи и за всички, които се интересуват от изследване на морските обитатели -  в случая морски таралежи и безброй различни по вид дребни риби, които плуват около вас, докато се къпете, дори и да влезете само на няколко метра във водата. Освен това, Корфу е така разположен, че в морето не се образуват почти никакви вълни и през повечето време водата е гладка като стъкло. Беницес,  макар и малък, има цели три плажа, което автоматично го превръща в едно от любимите ми места на острова.

 Едно от емблематичните за Корфу места, което задължително трябва да се посети, е Палеокастрица, защото там се намират най-красивите плажове на целия остров. Мястото е наистина магическо, съчетаващо в себе си красотата и на планината, и на морето. От малкия манастир, построен на върха на един от близките хълмове, се разкрива приказна гледка към изумрудените заливи и скалите, осеяли морето наоколо. Включително и една по-специална скала, която според легендата, е митичният вкаменен кораб на Одисей. Самият манастир е много живописен, с типично гръцката си камбанария, огромното количество цветя и, разбира се, кипариси. Главният плаж на Палеокастрица, съвсем на място носещ името Парадайз Бийч, е един от най-красивите и известни в Гърция и буквално спира дъха със ситния си бял пясък и искрящата лазурносиня вода. Припичайки се под жаркото слънце, човек има чувството, че е попаднал право в рая.

Камбанарията на манастира

На Парадайз Бийч с фрапе в ръка- истинско блаженство

Романтичните натури със сигурност ще оценят по достойнство Сидари, известен най-вече с природния феномен, носещ поетичното име Канал на любовта. Прибоят е оформил жълтеникавите скали по брега по такъв начин, че е създал нещо като много тесен плаж, приличащ повече на канал. Според поверието, всеки, който преплува въпросния канал, ще открие в най-скоро време истинската любов, а ако някоя двойка влюбени го сторят заедно, техните чувтства ще траят вечно. Не знам доколко е вярно, но определено има доста желаещи да проверят дали магията действа и миниатюрното плажче в края на канала винаги е претъпкано.

Казват, че един от най- добрите начини да опознаете дадена култура е чрез храната и. Трудно е да отидете където и да е в Гърция, включително и на Корфу и да пропуснете прословутите гироси, които са неприлично вкусни ( и също толкова мазнички ), млечната салата дзадзики, шишчетата сувлаки, метаксата, бялото вино рецина, както и огромното количество морски специалитети, винаги пресни, защото риболовът е едно от основните занимания на местните жители. Ако искате да пробвате нещо типично само за острова, може да опитате плода кумкуат, който расте само тук и никъде другаде по света. Той е малък, оранжев на цвят и има много интересен стипчиво-сладък вкус. Намира се сушен, под формата на сладка, ликьори и дори лукум. Питието, което се предлага само на Корфу, пък е джинджифиловата бира, която само така се нарича, защото реално не съдържа и капка алкохол. Вкусът ѝ е много особен, определението,  което успяхме да измислим със сестра ми, е „течни курабийки”, защото е сладък, но пък по един много нетрадиционен за нашия вкус начин. Предлага се в малки бутилки и може да се купи почти навсякъде. Много върви и за плажа, докато се излежавате върху някой шезлонг ( естествено, по гръцки бяло-син на цвят ). 

Мога да продължавам да ви разказвам с часове за това прекрасно място, но май е по- добре да спра и да оставя снимките да говорят сами за себе си. Само ще кажа, че това е едно от тези специални кътчета по света, където човек изпитва истинска, неподправена радост, от това, че е жив, и от това, че животът в крайна сметка е прекрасен. :)

Забележка: Снимките в тази публикация, както и във всички останали в блога ми, са правени лично от мен и защитени от авторско право.